Историята на нашето училище започва още преди Освобождението. Откриването му е тясно свързано с административните, стопански и просветни реформи на известния турски държавник Мидхат Паша. Като управител на Дунавския вилает през 1865 г. той основава в местността Батмиш, близо до Русчук държавно земеделско опитно стопанство „Нумуне чифлик“ (Образцов чифлик) по подобие на френските ферми-школи. Това прави нашето училище първото земеделско такова в България.

В Образцов чифлик през периода 1865-1870 г. са внесени голям брой земеделски машини (плугове, редосеялки, жетварки, вършачки и др.) извършват се опити с нови земеделски култури и сортове (пшеница, рапица, фасул). За ръководене на чифлика и разширяване на земеделската просвета сред населението са изпратени и няколко младежи-българи да учат в гр. Табор, Чехия модерно земеделие. Сред тях е и Ангел Кънчев, чието име носи днес училището.

Мидхат Паша, основател на Нумуне чифлик

Фермите-школи се ръководели от един управител, който стопанисва земята и машините и същевременно преподава на работниците елементарни практически познания по земеделие. Стопанския подем след Освобождението се случва и в сърцето на доскорошния Дунавски вилает. На мястото на Нумуне чифлик израства модерен образователен център по практическо земеделие.

На 13.12.1879 г. излиза указ №374 на княз Александър Батемберг, с който Образцов чифлик става практическо училище.

Въвеждането на тригодишен курс на обучение става от 20 юни 1883 г. след издаването на указ №448 на княз Александър Батемберг. Изучавани са следните предмети: български език, славянско четене, българска история и отечествена география, аритметика и практическа геометрия, главни основи на земеделието, скотовъдството, лесовъдството, лозарството, млекарството, бубарството, пчеларството и др., както и простите начини на лекуване на обикновените болести у добитъка, чертане, закон божи.

По-късно през годините се формира зеленчукова градина от 5дка (1883 г.), включват се още предмети в учебната програма – физика, химия, минералогия, зоология, земеделска химия, анатомия и физиология на растенията, анатомия и физиология на домашните животни, частна ботаника, винарство, книговодство, машинознание и др. (1888 г.)

Създава се млекарница, която по-късно е оборудвана и превърната в модерна мандра. В нея за пръв път в България се организира производството на редица европейски сирена като Камембер, Порт дьо Салю, Швайцер, Империал. Тук Атанас Ченгелов установява най-подходящата температура за подсирване на овчето мляко с изкуствено сирище.

Също така една от мазите се приспособява за винарска изба, в която се произвеждат: вино, джиброва ракия и ликьори. От Италия и Франция се получават есенции и треви за вермути (1896 г.)

За първи път у нас се осъществява кръстосване на местна порода с внесената от Европа голяма бяла английска свиня. Това допринася изключително много за подобряване на свиневъдството в България, защото получената кръстоска се оказва изключително пригодна за нашите условия и бързо се разпространява в цялата страна. (1896 г.)

Правят се опити за подобряване и на говедовъдството, създава се първата птицеферма по американски образец, направен е изкуствен рибарник в местността „Текето“ (1896), на Лондонското изложение са изпратени 6 бутилки бяло и червено вино (1906 г.), за пръв път в България се създават терасовидни лозя (1912).

Внася се първия в страната инкубатор и започва изкуствено люпене на различни видове птици (1922 г.).

Открива се задочен отдел с два профила – полевъдство и животновъдство (1957 г.), реконструира се машинно-тракторния парк и се създава учебен полигон за кормилни упражнение (1967 г.), открива се учебна оранжерия – 2,5 дка за производство на зеленчуци и цветя – необходима при усвояване на новата специалност „Полско и оранжерийно зеленчуко- и цветепроизводство“ (1986 г.), откриват се нови специалности „Биотехнологии в растениевъдството“ и „Агрохимия и растителна защита“ (1989 г.), започва строителството на напоителна система върху цялата обработваема земя от 1200 дка (1990 г.), приета е първата паралелка по новата специалност „Фермерство“ (1990-1991 г.), приемът по специалността ветеринарна медицина се увеличава на две паралелки (1998 г.)

Нашето училище е с огромен принос за развитието на селското стопанство в България. Тук се внасят първите тежкотоварни коне, първите мериносови овце, първите сименталски крави, първите породисти свине и птици. Тук се правят и първите опити за изкуствено хранене на телетата. В млекарницата на училището е уточнена технологията на бялото саламурено сирене и е създадена и апробирана за първи път в България технологията за производството на кашкавал „Витоша“.

Тук са изведени първите опити за борба с филоксерата и пероноспората по лозята. Учителят по овощарство и градинарство Карл Бец поставя началото на модерното пчеларство у нас с внасянето на първата пчела-майка от Италия. Той основава и първото пчеларско дружество „Нектар“ в страната. През цялото свое съществуване училището участва в наши и международни изложби и състезания и е награждавано с десетки златни, сребърни и бронзови медали, много грамоти, две награди Grand Prix.

Сред неговите възпитаници са имената на видни деятели на селскостопанската наука: акад. Владимир Марков – микробиолог със световна известност; проф. Иван Иванов – създател на нови сортове пшеница; проф. Велин Койнов, проф. Неделчо Кандев, проф. Евгени Танов, проф. д-р Тодор Кръстев, проф. д-р Янчо Енчев, доц. Д-р Стефан Денев и много други.